Ендодонтията е дентална специалност, занимаваща се с диагностиката и лечението на заболяванията на зъбната пулпа. Най-често зъбът се умъртвява заради възпаление вследствие на усложнен (напреднал) кариес, достигнал пулпната камера, в която се намират нерните окончания и кръвоносните съдове на зъба.
Поради инфектирането на зъбната пулпа (пулпит) се налага отстраняването й под действието на упойка. Следващата стъпка е в рамките на различен брой посещения да бъдат почистени и разширени кореновите канали на зъба, в които се е разполагала зъбната пулпа. Разширяването се налага поради факта, че бактериите и техните токсини навлизат в стените на кореновия канал. Чрез механична обработка, изразяваща се в почистване и разширяване на канала, и химична дезинфекция на корено-каналната система с помощта на специални разтвори и тяхното активиране, зъбът се подготвя да бъде завършен. Важно е каналите да бъдат обработени точно до своя край. Точната дължина на обработване се потвърждава чрез предназначен за това апарат – апекслокатор – и контроли с рентгенови снимки. При липса на симптоматика и други клинични белези, подготвените канали се запълват. Последният етап е възстановяването на зъба със или без щифт, според индикациите.
Наличието на пулпит не означава непременно наличие на болка. Често пулпитите се откриват на рентгенова снимка и лечението изпреварва оплакванията.
Когато процесът е напреднал и е преминал анатомичните граници на зъба, се развива периодонтит. Състоянието се характеризира с постоянна болка, неповлияваща се от обезболяващи. Необходими са повече на брой посещения за ликвидиране на инфекцията, като на този етап не може да се даде гаранция за спасяването на зъба и е възможно да се стигне до екстракция (вадене).
Много от ендодонтски лекуваните зъби изискват изработването на обвивна или частична корона. Причината за това са прекалено големия обем изгубени вследствие на кариозния процес зъбни тъкани. Твърде голямата обтурация (пломба) при малък остатъчен обем зъбни тъкани действа подобно на клин и може да доведе до счупването на зъба на ниво, което не може да бъде предсказано. В някои случаи това налага екстрахирането (ваденето) на зъба. За да не се случи това, се изработва цяла обвивна корона.
Зъбите имат различен брой коренови канали. Фронталните зъби най-често имат по един канал (по изключение два), премоларите (4 и 5 зъб) – между един и три, а моларите – най-често три или четири коренови канала. Броят на каналите при всеки човек може да варира индивидуално.