Наследствени аномалии, или защо крушата не пада по-далече от дървото

Наследствени аномалии, или защо крушата не пада по-далече от дървото

na001_A

Някои от ортодонтските деформации се унаследяват в поколенията. В тази връзка, ако при вас се среща някоя от посочените особености, може да очаквате появата и и в следващите поколения. С други думи можете да вземете ранни мерки за нейното ограничаване. Правилният специалист в случая е ортодонтът.

В най-голяма степен наследствеността се проявява при прогенията – зъбно-челюстна деформация, при която са нарушени нормалните съотношения между челюстите. Долната челюст се разполага напред спрямо горната. Прогенията бива „лъжлива“, ако в предния участък има кръстосана захапка, а в страничния участък долната челюст е в нормално положение спрямо горната. „Истинска“ е, когато цялата долна челюст има по-предна позиция. Среща се и т. нар. привидна прогения. При нея брадичката е издадена напред, но не се установяват промени в челюстите.

След като веднъж долната челюст се „освободи“ от ограничаващата я горна челюст, нейното развитие продължава. То се последва от езика, който допълнително я стимулира и развива. По този начин деформацията се утежнява. Това е причината да се налага възможно най-ранно лечение.

Значително по-често се среща дълбоката захапка, наричана по-точно „дълбока оклузия“. При нея при затворена уста горните предни зъби покриват повече от половината от вертикалния размер на долните предни зъби. Възможно е в поколенията да се предаде информация за преразвиване на горния фронтален участък, с което покритието на резците се задълбочава.

Отклоненията при дълбоката оклузия са скъсена долна трета на лицето, задълбочена гънка на брадичката, удължен дъвкателен период поради предимно вертикалните дъвкателни движения. Възможни са и поражения върху пародонта – преки (когато зъбите директно нараняват лигавицата на срещуположната челюст) и непреки (при претоварване на неправилно наклонените резци).

Наследствеността може да бъде причина за отворена оклузия. При нея се наблюдава отстояние между горни и долни зъби във вертикално направление. Съответно се наблюдава удължена долна трета на лицето. Устните се затварят трудно, с напрежение. Отхапването е влошено до невъзможно, а дъвченето е силно затруднено в съответствие с тежестта на деформацията. Възможни са проблеми с говора. Нарушено е доброто ослюняване и самоочистване на зъбите, което може да доведе до кариозни изменения и натрупване на зъбен камък.

Рядко срещана зъбно-челюстна деформация, за която значение има наследствеността, е експанзията. При нея зъбната дъга е прекомерно разширена. Възможно е да бъде смутена дъвкателната функция. Това, което в случая се унаследява, е по-големият размер на челюстите.

Любопитно…

Наследствеността е една от най-важните причини за възникване на прогенията. Тази деформация е установена при 9 поколения Хабсбурги. „Къщата на Хабсбургите“, построена през XI век, е била пълна с портрети на представители на фамилията с изразена прогения. Смята се, че за първи път тази деформация се наблюдава при Максимилиан І, император на Римската империя, управлявал от 1486 до 1519 година. Чарлз II (1661–1700), последният крал на Испания от Хабсбургите, е най-изразеният описан случай на характерната „Хабсбургска долна челюст“. За него се говори, че не е можел да сдъвква храната си. Той е бил с изостанало умствено развитие. Анализите на родословното му дърво показват, че това се дължи на многократни бракове между чичовци и техните племеннички и такива между първи братовчеди. С това неговият генофонд бил много беден и е сравним с този на дете, родено от брак между брат и сестра. С него се слага край на испанския клон на Хабсбургите. Проучване, проведено върху 3000 членове на фамилията от Университета на Сантиаго де Компостела, показва, че кръвосмешението е причината за изчезването на великата династия заради все по-слабия генофонд във всяко следващо поколение.

Д-р Ива Димчева
Статията е публикувана в списание My Smile, бр. 4/2013г.

Leave a Comment

Name*

Email* (never published)

Website