Малко за криворазбраната обич

Малко за криворазбраната обич

lll234

ИЛИ ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА ПООЩРЯВАМЕ ВРЕДНИТЕ НАВИЦИ НА МАЛЧУГАНИТЕ

Да бъдеш родител, поставя пред човек много задачи, за които никога не е и подозирал. И така, разкъсани между работата, яслата, домашните задължения, ежедневния пазар и постоянните грижи за малкия наследник, често може да ни убягнат някои на пръв поглед малки неща, които обаче имат огромно влияние върху хармоничното развитие на лицевия скелет на нашето дете и бъдещия вид на лицето му като цяло. Това са вредните навици.

Неоправдано е поощряването на вредните навици с проявяването на „по-щадящо“ отношение към детето, като имаме предвид тежките последици, които те могат да имат върху него. При вредните навици важи с пълна сила поговорката: „Капката издълбава камъка не със сила, а с постоянство“. С други думи не е важен толкова интензитетът на вредния навик, колкото неговата продължителност. Колкото по-рано се преборим за неговото преустановяване, толкова по-малка вреда ще има той върху развитието на нашето дете.

Правилното поведение след забелязване на вреден навик е консултация с дентален лекар или с ортодонт. Ето за какви неправилни привички можете да се оглеждате.

СМУКАНЕ НА ПРЪСТ/ДОЛНА УСТНА/ПРЕДМЕТ

Когато забележите, че детето ви има навик например да смуче палеца си, насочете вниманието си към детето, а не към палеца. Когато то е съвсем малко, причината може да се корени в липсата на сучене и като цяло в липсата на достатъчен контакт с майката. Детето може да компенсира недостига на внимание и да се „утешава“ само като смуче пръстчето си. Други причини за това могат да бъдат боледуване на детето или психическо натоварване, а в по-късна възраст – прекалено многото ангажименти. Важното в случая е да се прояви разбиране към детето и към неговите нужди, защото в противен случай не може да се очаква успешно разрешаване на проблема. Вашето дете не прави нещата просто така. Може би просто има по-голяма нужда от вас.

Твърде важен е моментът за отстраняване на биберона. Това се прави обикновено около първата година и ако се направи по неподходящ начин, може да се превърне в причина за възникване на вредния навик смучене на пръст.

Когато искате да откажете своето дете от биберона, към който то така се е привързало, първо трябва да изберете момент, в който то е спокойно и здраво. Трябва да компенсирате този стрес за детето с полагане на повече грижи и оказване на достатъчно внимание. То не трябва да се чувства самотно. Първоначално детето се свиква без биберон само през деня, а след известно време, когато вече е спокойно и е приело новата ситуация, се опитва отказване през нощта. Отново се полагат допълнителни грижи и внимание. Ако детето се чувства самотно и тъжно, то започва самичко да се успокоява, започвайки да смуче палеца, крайчето на чаршафа или долната си устна. Всички тези вредни навици смущават нормалното развитие на челюстите и водят до зъбно-челюстни деформации, които впоследствие се лекуват трудно и продължително.

Важно е да се отбележи, че ако детето не се успокоява и не позволява биберонът да бъде отстранен, това не трябва да става на всяка цена. По-добър вариант е да бъдат използвани анатомични биберони, т. нар. тип NUK. Те се предлагат в две форми – за хранене и залъгалка. Формата им е близка до формата на майчиното зърно и е съобразена с формата на небцето. Тя стимулира нормалното придвижване на долната челюст напред и позволява доброто ослюняване на храната. На пазара са налични неподходящи, прекалено дълги и твърди биберони, които могат да влошат правилното хранене и да затруднят правилното развитие на зъбните дъги и челюсти. Тяхната употреба трябва да се избягва.

Ако отстраняването на залъгалката се превърне в невъзможна мисия, по-добре да се използва анатомичен тип биберон, отколкото неговото място да се заеме от пръста.

Смученето на палец може да предизвика типично наклоняване на горните зъби напред и на долните назад, съответстващо с позицията на пръстчето в детската уста (фиг. 1). Така се получава характерна отворена захапка в предния участък. Лекуващият може да препоръча пришиването на ръкавички тип „чувалчета“ от дебел вълнен плат към пижамката на детето. С тях то може да движи ръцете си, но ако неволно ги лапне по време на сън, омокреният със слюнка плат става груб и неприятен. Това може да помогне детето само да се откаже от смученето на пръст.

Друга алтернатива са специални приспособления от мека пластмаса, които се поставят на палеца, правейки го прекалено голям, за да може да се постави в детската уста.

ДИШАНЕ ПРЕЗ УСТАТА

Нормалното дишане се осъществява през носа. При първото неразположение, свързано с хрема, детето намира алтернативния път за дишане – през устата. За съжаление дишането през устата може да стане постоянно и да се превърне във вреден навик.

Неправилното дишане води до променена позиция на долната челюст. Нарушава се равновесието между вътрешния и външния мускулен пояс (между езика, от една страна, и мимическите и дъвкателните мускули, от друга). Така езикът и долната челюст западат назад и надолу, а лицевите мускули притискат горната зъбна редица и причиняват стесняването и. Съответно се получават дълбоко небце и стеснени ноздри поради намалената или отсъстваща функция на горните въздухоносни пътища.

Типичните поражения на вредния навик „устно дишане“ се описват от т. нар. аденоиден фациес – типично изражение на деца с трета сливица, които не могат да дишат през носа (фиг. 2).

Важно е денталният лекар да определи дали действително устното дишане се дължи на вреден навик, или има физическа пречка за дишането през носа. Зъболекарят може да направи съответните проби и да потвърди наличието на вреден навик или да установи, че в случая устното дишане е необходимост. В последния случай той следва да насочи детето към специалист по уши, нос и гърло или алерголог.

Ако се потвърди наличието на вреден навик, денталният лекар може да препоръча изработването на специален профилактичен апарат, например вестибуларна бленда по Краус. Тя пречи на дишането през устата, като в началото на апарата обикновено се оставят три отвора, за да се премине от устно към смесено дишане. Постепенно отворите се запълват с пластмаса един по един през 1–2 седмици и в крайна сметка детето привиква изцяло към дишане през носа.

ИНФАНТИЛНО ГЪЛТАНЕ

При бебетата начинът на преглъщане е различен от този на подрастващите и възрастните. Когато детето все още няма зъби в устата си, при преглъщане то подпъхва езика си между беззъбите алвеоларни гребени на горната и долната челюст. Този начин на гълтане продължава до оформяне на временното съзъбие. При вече налични зъби детето започва да преглъща по соматичен начин, като възрастен – с върха на езика, поставен на небцето, зад горните резци.

При някои деца обаче гълтането продължава с подпъхване на езика дори след оформяне на временното съзъбие. Този вреден навик се нарича инфантилно гълтане. Голямата сила на езичните мускули, приложена върху зъбите, предизвиква тяхното изкривяване навън – само в горната челюст (горночелюстна протрузия) или в двете челюсти (бипротрузия). Вредният навик се съпровожда от т. нар. устен печат – типична мимическа гримаса, която детето прави при всяко преглъщане.

Денталният лекар, който установи това явление, може да предложи поредица от упражнения, с които постепенно детето да преустанови вредния навик и да създаде нов гълтателен рефлекс, поставяйки езика си на правилното място. Това отново се явява профилактика на зъбно-челюстните деформации, която може да ви спести доста проблеми в бъдеще. От вас се иска само повишена наблюдателност.

Инфантилното гълтане се запазва при деца, които твърде дълго се „щадят“, като им се дават меки, кашави и пасирани храни при вече оформено съзъбие. Профилактика в тази насока са своевременният прием на естествени, но твърди храни и ранното приучване към пиене от чаша.

Скъпи родители, настоящият материал има за цел да ви направи малко по-бдителни. Навременно взетите мерки при установяване на даден вреден навик могат да спестят много проблеми в бъдеще на вас и вашето дете. Тенденциите в медицината днес са именно мерките за опазване на здравето, а не единствено възстановяването му, след като то вече е нарушено. Мисленето в профилактична посока дава възможност за избягване на редица нежелани усложнения. Несъмнено здравето е най-ценното нещо и когато го имаме, можем да се наслаждаваме на живота в неговата безкрайна пъстрота.

Д-р Ива Димчева
Статията е публикувана в списание My Smile, бр. 4/2013г.

Leave a Comment

Name*

Email* (never published)

Website